Самота или...
http://www.vbox7.com/play:48415237
Ослепяха надеждите, прозорецът мръкна -
тъжна, душата без мене самува!
В дом непотребен живота превърна.
Годините луди сега се срамуват -
като девойки с разголени пазви
за твоите ласки още жадуват...
Но си изчерпан. Любови погазил -
в нощите хладни все мене сънуваш!
Денем ме чакаш. Пред теб да застана.
С шепи да гребна от твоето минало.
Истински влюбена да ти пристана,
посяла по вятъра крехката вяра,
че има надежда любов да се случи...
От зрънце – филизена челяд да пръкне!
На прага заставам и ще почукам,
но не очаквай огън да стъкна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
