Feb 1, 2011, 1:28 PM

Самота или...

  Poetry » Love
1.7K 0 15

 

 

http://www.vbox7.com/play:48415237

 

 

Ослепяха надеждите, прозорецът мръкна -
тъжна, душата без мене самува!
В дом непотребен живота превърна.
Годините луди сега се срамуват -

като девойки с разголени пазви
за твоите ласки още жадуват...
Но си изчерпан. Любови погазил -
в нощите хладни все мене сънуваш!

Денем ме чакаш. Пред теб да застана.
С шепи да гребна от твоето минало.
Истински влюбена да ти пристана,
посяла по вятъра крехката вяра,

че има надежда любов да се случи...
От зрънце – филизена челяд да пръкне!

На прага заставам и ще почукам,
но не очаквай огън да стъкна...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...