Feb 1, 2011, 1:28 PM

Самота или...

  Poetry » Love
1.7K 0 15

 

 

http://www.vbox7.com/play:48415237

 

 

Ослепяха надеждите, прозорецът мръкна -
тъжна, душата без мене самува!
В дом непотребен живота превърна.
Годините луди сега се срамуват -

като девойки с разголени пазви
за твоите ласки още жадуват...
Но си изчерпан. Любови погазил -
в нощите хладни все мене сънуваш!

Денем ме чакаш. Пред теб да застана.
С шепи да гребна от твоето минало.
Истински влюбена да ти пристана,
посяла по вятъра крехката вяра,

че има надежда любов да се случи...
От зрънце – филизена челяд да пръкне!

На прага заставам и ще почукам,
но не очаквай огън да стъкна...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...