Самотата е хладна. И бърза. Следи!
Между ума и сърцето Душата разкъса се -
от бяла във черен, превърна се, страх!
От кърпежа на нашите чувства болеше я -
тя свита трептеше сред хора и смях.
Но малка искра във тъмата просветна -
ведно притаената болка с копнеж...
Но въпреки всичко реши да избяга
от теб и лъжата - погубващ мираж.
От дните след теб тя e малко по-мъдра -
научи урока житейски, сърдечен,
че тръпката Обща е висшата сила -
със нея открил е ЧОВЕК Диоген.
Зове те - търсú го! Дано го намериш,
но после го скътай и в теб приюти!
Не искаш ли, никой не ще вместо тебе
заслужено да те направи щастлив.
Човека откриеш ли, с нежност обвий го -
самотата е хладна. И бърза. Следи!
Не ще покори ви - ако пред огнище
сте двама. И щом ви завиди, ще си върви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
