Тя ли те убива и те кара да тъгуваш,
да изгаря сърцето отвътре и да боли.
Когато искаш нечии устни ти да целуваш,
а те да са далеч, при някои други, нали...
Тя ли те кара да бъдеш тъжен, сломен,
да мечтаеш за нещо, а да го няма.
Да живееш от любовта ти наранен
и да знаеш, че тя е само измама.
Чувството ли те убива, или страха,
който ранява душата ти и пак те боли.
Тя ли е тази горчива, тежка самота,
която толкова много те нарани.
Самотата има ли способност да убива,
всичко да изпепелява след себе си тя.
Нима с тъга и болка се слива,
за да изпепели до дъно любовта.
Самотата ли теб ще прекърши,
както вятър клоните на дръвчето.
Но щом любовта със самотата завърши,
значи прекършено ще бъде сърцето.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
Лека и спокойна вечер!