12.05.2006 г., 0:06

Самотата ми тежи

954 0 1
От всички се отдръпнах.
От приятели и близки,
дори от любовта.
Отдръпнах се, защото
исках да съм мъничко сама.
Цял живот на другите угаждах,
а за себе си аз нямах време,
нямах минутка дори.
И за това отблъснах всички,
но сега самотата ми тежи,
но късно осъзнавам
как тежи,
как тя превзема живота ми.
Сега аз търся приятели,
аз търся любовта,
но някога отблъснах ги
и късно е сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....