May 12, 2006, 12:06 AM

Самотата ми тежи

  Poetry
958 0 1
От всички се отдръпнах.
От приятели и близки,
дори от любовта.
Отдръпнах се, защото
исках да съм мъничко сама.
Цял живот на другите угаждах,
а за себе си аз нямах време,
нямах минутка дори.
И за това отблъснах всички,
но сега самотата ми тежи,
но късно осъзнавам
как тежи,
как тя превзема живота ми.
Сега аз търся приятели,
аз търся любовта,
но някога отблъснах ги
и късно е сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...