danda (Даниела)
358 1120
1.03.2012 г., 22:25 ч.

Самотата на огъня 

  Поезия » Друга
821 0 9

 

Няма изход.
Всеки път ме връща в пожара.
Какво ми остава?
Да се погледна в очите, да тръгна навътре?
Какво ще открия? –
Сърце, зад сто катинара
и щом ги отключа –
отново пожар,
а сърцето ми – въглен.
И дим.
Много дим от клада на рани.
Знам,
с голи ръце ще събирам горещите кости.
Тук въздух не стига.
Той, въздухът, само разпалва...
Когато съм в себе си, спирам да дишам.
А после?
И тази пътека е огнена,
нозете ми парят.
Небе?
Небето е в пламъци,
пали ги залезът.
Търся очи.
Наоколо само самотни пожари.
И много души.
Бели души.
Самотата на огъня и тях не пожали.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??