Самотата на огъня

Mar 1, 2012, 10:25 PM

Poetry » Other

798 0 9

Няма изход.
Всеки път ме връща в пожара.
Какво ми остава?

Да се погледна в очите, да тръгна навътре?
Какво ще открия? –
Сърце, зад сто катинара
и щом ги отключа –
отново пожар,
а сърцето ми – въглен.
И дим.
Много дим от клада на рани.
Знам,
с голи ръце ще събирам горещите кости.
Тук въздух не стига.
Той, въздухът, само разпалва...
Когато съм в себе си, спирам да дишам.
А после?
И тази пътека е огнена,
нозете ми парят.
Небе?

Небето е в пламъци,
пали ги залезът.
Търся очи.

Наоколо само самотни пожари.
И много души.

Бели души.

Самотата на огъня и тях не пожали.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Eko70 (Веселин Динчев)

2012-03-22T23:40:59+02:00

~~~~~~~~~
laramaylin (Нина Чилиянска)

2012-03-06T13:08:52+02:00

Хареса ми твоят пожар!Поздрав, Дани!
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2012-03-02T19:21:39+02:00

Оригинално!
stef33 (Стефка)

2012-03-02T11:15:41+02:00

Страхотевично!
eva_32 (Ева Корназова)

2012-03-02T10:17:28+02:00

Браво!!!
M1234567891 (Миночка Митева)

2012-03-02T09:41:18+02:00

Прекрасно стихотворение!Поздрав!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2012-03-01T23:35:38+02:00

Навътре е изходът, през пожар...
Прегръщам те, Дивна!
Eko70 (Веселин Динчев)

2012-03-01T23:14:39+02:00

* *
Довереница (Дочка Василева)

2012-03-01T23:09:52+02:00

И става страшно ако огънят е сам.
Езиците му търсещи съчувствие
облизват въздуха превръщайки го в храм
на жаждата не стигнала до устните...

Благодаря за удоволствието от прочита и възможността да поразсъждавам.