Самотен пилигрим
Самотен пилигрим
Експериментална поезия
по картината на Ася Толедо (Вирго99)
„Нарисувах си небе!”
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=222409
Небето просветлява и се мръщи,
прозява се с финес през криви пръсти,
целува върховете на елите,
намята ален огън сред мъглите.
Сломен от горест, бърза облак перест:
с невиждащи очи за тази прелест
бленува, из пространството блуждае...
Сърцето, ледно, за любов мечтае...
В предверието на света заставам –
житейската си роба прекроявам –
злочест, самотен пилигрим до края,
навеки взимам сбогом тук със рая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
