palenka (П Антонова)
505 18469
1.01.2020 г., 14:55 ч.

Самотен пристан 

  Поезия » Философска
557 2 9

Закътана в най-скритите недра

на нараняваната и измъчена душа,

пречупвана, предавана, изстрадала,

от себе си се крила, бягала,

 

Тя не крещи, не търси, не вини,

не се опитва звездна да блести,

безгласна наблюдава отстрани,

и кима съпричастно, но мълчи;

 

Издигнала непробиваема стена,

зад нея раните превързва сам-сама,

обича да танцува, лудешки да будува

отдавайки се в ритъм в твоята ръка;

 

Когато вярваш, си я уловил -

си тръгва; когато и със теб танцува,

танцува винаги сама - защото Тя

неуловима е - а всеки има я -

сиротен пристан, наречен Самота...

 

01,01,2020

 

  ☃️ 🌲 ❄️

Весели празници и щастлива Нова година!

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??