Самотен пристан
Закътана в най-скритите недра
на нараняваната и измъчена душа,
пречупвана, предавана, изстрадала,
от себе си се крила, бягала,
Тя не крещи, не търси, не вини,
не се опитва звездна да блести,
безгласна наблюдава отстрани,
и кима съпричастно, но мълчи;
Издигнала непробиваема стена,
зад нея раните превързва сам-сама,
обича да танцува, лудешки да будува
отдавайки се в ритъм в твоята ръка;
Когато вярваш, си я уловил -
си тръгва; когато и със теб танцува,
танцува винаги сама - защото Тя
неуловима е - а всеки има я -
сиротен пристан, наречен Самота...
01,01,2020
☃️ 🌲 ❄️
Весели празници и щастлива Нова година!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
