8.04.2018 г., 17:39  

Самотен Великден

673 0 0

Цвете вън цъфти,

птичка весела пее

и на воля лети,

ала душа без теб тлее.

 

Хората виждат ме засмян,

но болката отвътре ме терзае,

че ти далеч си, ти си блян,

че сал за теб душа мечтае.

 

Опитвам се да те забравя, но напразно,

окови от сърце да махна не мога

и туй да търпя ми е тъй омразно,

че ти разпна ме както Пилат Бога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...