Apr 8, 2018, 5:39 PM  

Самотен Великден

  Poetry » Love
674 0 0

Цвете вън цъфти,

птичка весела пее

и на воля лети,

ала душа без теб тлее.

 

Хората виждат ме засмян,

но болката отвътре ме терзае,

че ти далеч си, ти си блян,

че сал за теб душа мечтае.

 

Опитвам се да те забравя, но напразно,

окови от сърце да махна не мога

и туй да търпя ми е тъй омразно,

че ти разпна ме както Пилат Бога...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...