Самотна
( на Д. ... с надежда )
Едничка птица рее се в небето
от полета самотен … заболява,
в тъга тупти, пулсира сърцето
пробожда болка, не отминава.
Внезапен крясък във тишината
раздира вечерта и реже мрака,
звездите гаснат, бледа е луната
обичане отново птицата не чака.
Лети в нощта, умората надвива
ала за миг не спира, продължава,
самотна птицата не е щастлива
топла ласка, любов не получава.
Пера отскубва, като дъжд валят
разголва се, съблича ги в тъмата
едно след друго те красиво падат
и тя след тях погубва се, самата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
