Самотна

Поэзия

922 0 18

( на Д. ... с надежда )

Едничка птица рее се в небето

от полета самотен … заболява,

в тъга тупти, пулсира сърцето

пробожда болка, не отминава.

Внезапен крясък във тишината

раздира вечерта и реже мрака,

звездите гаснат, бледа е луната

обичане отново птицата не чака.

Лети в нощта, умората надвива

ала за миг не спира, продължава,

самотна птицата не е щастлива

топла ласка, любов не получава.

Пера отскубва, като дъжд валят

разголва се, съблича ги в тъмата

едно след друго те красиво падат

и тя след тях погубва се, самата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Етчи (Анета Саманлиева)

Благодаря ти за коментара Ники,
много се надявам да си прав
и още веднъж ... Весел празник!

Поздрав и усмивка за теб.

2006-12-06T17:52:09+02:00
BateNiki (Николай Илиев)

Ще се справи приятелката ти!Още повече,че ти си до нея.Стихчето е много дълбоко...

2006-12-06T09:36:35+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Благодаря на всички заедно и на всеки един поотделно ...
(не споменавам имена, че ще стане дълго)
Стиха е посветен на моя много близка приятелка, надявам се това да е кратък миг и моментно състояние, както за нея така и за всеки от нас който е попадал в паяжината на самотата.

Поздрав и усмивка за всички.

2006-11-30T21:54:20+02:00
C^A^S^S^I^E (Анабела Тодорова)

Твоя стих ми напомня на един разказ на Оскар Уайлд много ми хареса много се радвам че има млади хора които имат толкова нежност в тях

2006-11-30T20:24:10+02:00
manka

Нека тази птица бъде самотата,която да се разголи и да се погуби...да си тръгне от нас!А не ние да се погубваме от нея Продължавай - хареса ми

2006-11-30T18:46:27+02:00