Етчи (Анета Саманлиева) Етчи (Анета Саманлиева)
2 432
Nov 30, 2006, 12:12 AM

Самотна

  Poetry
924 0 18

   ( на Д. ... с надежда )

Едничка птица рее се в небето

от полета самотен … заболява,

в тъга тупти, пулсира сърцето

пробожда болка, не отминава.

Внезапен крясък във тишината

раздира вечерта и реже мрака,

звездите гаснат, бледа е луната

обичане отново птицата не чака.

Лети в нощта, умората надвива

ала за миг не спира, продължава,

самотна птицата не е щастлива

топла ласка, любов не получава.

Пера отскубва, като дъжд валят

разголва се, съблича ги в тъмата

едно след друго те красиво падат

и тя след тях погубва се, самата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Благодаря ти за коментара Ники,
    много се надявам да си прав
    и още веднъж ... Весел празник!

    Поздрав и усмивка за теб.
  • BateNiki (Николай Илиев)
    BateNiki (Николай Илиев)
    Ще се справи приятелката ти!Още повече,че ти си до нея.Стихчето е много дълбоко...
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Благодаря на всички заедно и на всеки един поотделно ...
    (не споменавам имена, че ще стане дълго)
    Стиха е посветен на моя много близка приятелка, надявам се това да е кратък миг и моментно състояние, както за нея така и за всеки от нас който е попадал в паяжината на самотата.

    Поздрав и усмивка за всички.
  • C^A^S^S^I^E (Анабела Тодорова)
    C^A^S^S^I^E (Анабела Тодорова)
    Твоя стих ми напомня на един разказ на Оскар Уайлд много ми хареса много се радвам че има млади хора които имат толкова нежност в тях
  • manka
    manka
    Нека тази птица бъде самотата,която да се разголи и да се погуби...да си тръгне от нас!А не ние да се погубваме от нея Продължавай - хареса ми

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0