Nov 30, 2006, 12:12 AM

Самотна

  Poetry
921 0 18

   ( на Д. ... с надежда )

Едничка птица рее се в небето

от полета самотен … заболява,

в тъга тупти, пулсира сърцето

пробожда болка, не отминава.

Внезапен крясък във тишината

раздира вечерта и реже мрака,

звездите гаснат, бледа е луната

обичане отново птицата не чака.

Лети в нощта, умората надвива

ала за миг не спира, продължава,

самотна птицата не е щастлива

топла ласка, любов не получава.

Пера отскубва, като дъжд валят

разголва се, съблича ги в тъмата

едно след друго те красиво падат

и тя след тях погубва се, самата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за коментара Ники,
    много се надявам да си прав
    и още веднъж ... Весел празник!

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Ще се справи приятелката ти!Още повече,че ти си до нея.Стихчето е много дълбоко...
  • Благодаря на всички заедно и на всеки един поотделно ...
    (не споменавам имена, че ще стане дълго)
    Стиха е посветен на моя много близка приятелка, надявам се това да е кратък миг и моментно състояние, както за нея така и за всеки от нас който е попадал в паяжината на самотата.

    Поздрав и усмивка за всички.
  • Твоя стих ми напомня на един разказ на Оскар Уайлд много ми хареса много се радвам че има млади хора които имат толкова нежност в тях
  • Нека тази птица бъде самотата,която да се разголи и да се погуби...да си тръгне от нас!А не ние да се погубваме от нея Продължавай - хареса ми

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...