Тази нощ остана с мен,
запокИти лодката си,
твоята отколешна изгора,
там, покрай тръстиките самотни.
Но ти не бе самотен!
Остани до мен и днес...
Оранжевото сутрешно море
ще те приеме винаги.
А аз те чакам, огнена.
И очите ми, теменужено наситени,
са влюбени във твоите очи.
И устните ми, страстни и карминени,
ще се отдадат на твойте нежни устни.
септември, 2003
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=7901
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева Всички права запазени
))