1.10.2007 г., 9:45

Самотна лодка

1.2K 0 8
 

 

Тази нощ остана с мен,
запокИти лодката си,
твоята отколешна изгора,
там, покрай тръстиките самотни.
Но ти не бе самотен!

Остани до мен и днес...

Оранжевото сутрешно море
ще те приеме винаги.
А аз те чакам, огнена.
И очите ми, теменужено наситени,
са влюбени във твоите очи.
И устните ми, страстни и карминени,
ще се отдадат на твойте нежни устни.


септември, 2003
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=7901
Евгения Маринчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...