Тази нощ остана с мен,
запокИти лодката си,
твоята отколешна изгора,
там, покрай тръстиките самотни.
Но ти не бе самотен!
Остани до мен и днес...
Оранжевото сутрешно море
ще те приеме винаги.
А аз те чакам, огнена.
И очите ми, теменужено наситени,
са влюбени във твоите очи.
И устните ми, страстни и карминени,
ще се отдадат на твойте нежни устни.
септември, 2003
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=7901
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
))