Тази нощ остана с мен,
запокИти лодката си,
твоята отколешна изгора,
там, покрай тръстиките самотни.
Но ти не бе самотен!
Остани до мен и днес...
Оранжевото сутрешно море
ще те приеме винаги.
А аз те чакам, огнена.
И очите ми, теменужено наситени,
са влюбени във твоите очи.
И устните ми, страстни и карминени,
ще се отдадат на твойте нежни устни.
септември, 2003
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=7901
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
))