1 окт. 2007 г., 09:45

Самотна лодка

1.2K 0 8
 

 

Тази нощ остана с мен,
запокИти лодката си,
твоята отколешна изгора,
там, покрай тръстиките самотни.
Но ти не бе самотен!

Остани до мен и днес...

Оранжевото сутрешно море
ще те приеме винаги.
А аз те чакам, огнена.
И очите ми, теменужено наситени,
са влюбени във твоите очи.
И устните ми, страстни и карминени,
ще се отдадат на твойте нежни устни.


септември, 2003
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=7901
Евгения Маринчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Маринчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...