Самотна сърна
Като изгубена сърна от стадо,
се лутах, ту тук, ту там.
Премръзнала усещах самотата,
беззащитна в матото на Горонгоза.
Лъвът надигна свойта грива,
безпогрешно жертвата съзря,
със скок напада той сърната
и всичко бе до тук!
След него, тигърът пристига,
на пир се той отдава,
чакалите се вият вече горе,
в очакване на своя ред.
Но ти ловецо, по-страшен си от тях,
защото стреляш от засада
и целиш жертвата самотна,
за удоволствие и гавра.
От красивата, добра сърна,
остана само кокал и мечта.
За това, че вярна е била
и предано обичала е тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
