Самотната жена
Самотната жена
от работа се връща рано,
от чаят с мед умислено да пие
и тялото по навик да нахрани,
и тялото по навик да измие.
Самотната жена
от работа се връща късно,
кафе последно за деня да прави,
да изпере бельото мръсно
и нещо невъзможно да забрави.
Самотната жена
от работа не се завръща.
над буквичките клюма уморено
със мисълта за малка къща
със покривче едно червено.
Самотната жена
вина не търси - "Той е ".
Часовникът за утрето навива.
В съня усмихва се на нещо свое
и нежно после го изтрива.
Самотната жена
облича дрешката най - скъпа
в компания пияна, за да слуша
поредната интелигентна глупост.
А после пак - под душа.
Самотната жена
заспива със поредната мечта,
заспива просто по привичка,
така и не разбрала, че е тя
за някой -
Вечност,
Грижа
и Любов...
Че тя е всичко!
© Георги Динински Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Жени днес все тъжните ми стихчета четеш
я се стегни
Виж колко е хубаво на вън -
Страхотен стих! Чак не вярвам, че мъж го е написал... толкова дълбоко усещане и разбиране за женската душа... Браво!
-
Много е хубаво! И така познато звучи!
-
Самотната жена?Тя просто знае,че ТОЧНО ТОЙ за нея нехае...
И нищо друго няма значение, а колко хубаво щеше да е ако можехме да виждаме истински красивото и стойностното в живота ни. Стихотворението е прекрасно! -
И аз харесвам много този стих.
-
Много ми хареса!
Поздравления! 6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прибирам се вечер,а ти от вратата започваш-
прегръдки,целувки...от чисто служебни задачки
изчерпах си всичките сили!Не мога и нощем
по тебе,любими,все да играя "ездачка"...
Но нямам против,като буен жребец са се метнеш
на моята кротост- напасла се росно кобилка...
И додето ти в мен разораваш богатства несметни,
аз сили да връщам...със шоколадчета "Милка"...
Поздрав!