2.10.2008 г., 7:24  

Самотни

641 0 4

Товар бе ти.
Свалих те от гърба.
Изтръпнало е още съществото ми.
Зашеметена
от една любов,
която няма как да е в живота ми.

Товар бях аз
за твоите мечти.
Разбърках ги като в тесто за печене.
Сладкиш направих.
Сипах ти вино.
Празнувахме самотност тихо-песенна.

Товар бе лятото,
започващо без нас.
Къде да идем в тази яркост жарка?
Самотен беше ти.
Самотна - аз.
Самотни ще се криеме под сянката.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Много ми харесва стихотворението ти!
  • "Празнувахме самотност тихо-песенна."

    !
  • Самотата е асансьор! Оставиш ли се ,ще те носи нагоре и дадолу до безкрай! Слез от негои потока на светлината ще те поеме!
  • Покажи се от своята сянка,
    подложи се на златното слънце.
    Отвори си очите - не дрямка,
    а живец във очите да свети!
    Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...