2.10.2008 г., 7:24  

Самотни

642 0 4

Товар бе ти.
Свалих те от гърба.
Изтръпнало е още съществото ми.
Зашеметена
от една любов,
която няма как да е в живота ми.

Товар бях аз
за твоите мечти.
Разбърках ги като в тесто за печене.
Сладкиш направих.
Сипах ти вино.
Празнувахме самотност тихо-песенна.

Товар бе лятото,
започващо без нас.
Къде да идем в тази яркост жарка?
Самотен беше ти.
Самотна - аз.
Самотни ще се криеме под сянката.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Много ми харесва стихотворението ти!
  • "Празнувахме самотност тихо-песенна."

    !
  • Самотата е асансьор! Оставиш ли се ,ще те носи нагоре и дадолу до безкрай! Слез от негои потока на светлината ще те поеме!
  • Покажи се от своята сянка,
    подложи се на златното слънце.
    Отвори си очите - не дрямка,
    а живец във очите да свети!
    Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...