2 окт. 2008 г., 07:24  

Самотни

646 0 4

Товар бе ти.
Свалих те от гърба.
Изтръпнало е още съществото ми.
Зашеметена
от една любов,
която няма как да е в живота ми.

Товар бях аз
за твоите мечти.
Разбърках ги като в тесто за печене.
Сладкиш направих.
Сипах ти вино.
Празнувахме самотност тихо-песенна.

Товар бе лятото,
започващо без нас.
Къде да идем в тази яркост жарка?
Самотен беше ти.
Самотна - аз.
Самотни ще се криеме под сянката.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Много ми харесва стихотворението ти!
  • "Празнувахме самотност тихо-песенна."

    !
  • Самотата е асансьор! Оставиш ли се ,ще те носи нагоре и дадолу до безкрай! Слез от негои потока на светлината ще те поеме!
  • Покажи се от своята сянка,
    подложи се на златното слънце.
    Отвори си очите - не дрямка,
    а живец във очите да свети!
    Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...