1.02.2013 г., 22:51

Самотни дни - изгубен живот

805 0 0
Ти си там, където трябва. Твоят плам май загубил си отдавна. Слабо те интересува идеала, както и на хората морала. Нямаш връзка с любовта, тя далеч е от твоята душа. Безинтересни са ти и минутите,                 прекарани в щастие. Сякаш си харесваш удобното нещастие.
Мислиш си, че си надвил играта,               а тя едва сега започва. Стоиш намръщен в края,        докато прецаква те живота.                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Бекяров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...