Самотни лири
Самотни лири
Кога се разделих с младостта,
така и не разбрах.
Кога отмина дързостта,
че скоро цяла побелях.
Ти сякаш зад мене беше
долавях топлината, твоя дух.
По устните целувката гореше.
В тъмната нощ нежни думи чух.
В тъмна нощ и тъй печална
ти грееше от нежност...
Носеше се песен жална....
Годините градяха мост.
А там зад облаците бели
някой тихо с арфа свири,
сякаш на луната са живели
две влюбени самотни лири.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
