Самотни лири

23.02.2016 г., 20:51 ч.

Поезия » Любовна

371 0 2

Самотни лири

Кога се разделих с младостта,

така и не разбрах.

Кога отмина дързостта,

че скоро цяла побелях.

Ти сякаш зад мене беше

долавях топлината, твоя дух.

По устните целувката гореше.

В тъмната нощ нежни думи чух.

В тъмна нощ и тъй печална

ти грееше от нежност...

Носеше се песен жална....

Годините градяха мост.

А там зад облаците бели

някой тихо с арфа свири,

сякаш на луната са живели

две влюбени самотни лири.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yankova41 (Йонка Янкова)

2016-02-27T07:56:54+02:00

Благодаря ти Вал. Лек и приятен ден
Valgerh1 (Вал Герх)

2016-02-27T05:41:20+02:00

Няма самота
всичко е игра,
потърси в света
своята мечта...

Даже да си сам,
даже да боли,
огледай се
и ще ти върви...