Самотни лири
Кога се разделих с младостта,
така и не разбрах.
Кога отмина дързостта,
че скоро цяла побелях.
Ти сякаш зад мене беше
долавях топлината, твоя дух.
По устните целувката гореше.
В тъмната нощ нежни думи чух.
В тъмна нощ и тъй печална
ти грееше от нежност...
Носеше се песен жална....
Годините градяха мост.
А там зад облаците бели
някой тихо с арфа свири,
сякаш на луната са живели
две влюбени самотни лири.
© Йонка Янкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
