Feb 23, 2016, 8:51 PM

Самотни лири 

  Poetry » Love
330 0 2

                                                                Самотни лири

 

 

Кога се разделих с младостта,

така и не разбрах.

Кога отмина дързостта,

че скоро цяла побелях.

 

Ти сякаш зад мене беше

долавях топлината, твоя дух.

По устните целувката гореше.

В тъмната нощ нежни думи чух.

 

В тъмна нощ и тъй печална

ти грееше от нежност...

Носеше се песен жална....

Годините градяха  мост.

 

А там зад облаците бели

някой тихо с арфа свири,

сякаш на луната са живели

две влюбени самотни лири.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Вал. Лек и приятен ден
  • Няма самота
    всичко е игра,
    потърси в света
    своята мечта...

    Даже да си сам,
    даже да боли,
    огледай се
    и ще ти върви...
Random works
: ??:??