LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
16.07.2006 г., 20:27 ч.

Самотни,ще са дните ми човешки 

  Поезия
714 0 27
Приятелю...Виж там, онуй дърво!
Отлитат птиците от неговите клони.
А, то отчаяно,останало само-
не може в полета да ги догони.

Земята го е вкопчила ревниво
в прегръдката на своите ръце,
а душата му ридае мълчаливо
и небето моли за криле.

Приижда зима...люти студове,
студа със скреж ще го покрие,
а даже гарванът с разперени криле
гнездо не иска в клоните да свие.

И мен-подобно туй дърво,
придържат ме вериги тежки.
Без птича глъч и без гнездо
самотни,ще са дните ми човешки.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря и на вас Христо,Дими,Ванда и Бистра!
    Поздрви!
  • Малко късно го прочетох, Роси! Но е прекрасно! Пишеш прекрасно!
  • Тъжна картина, но много силна, Роси, Браво, момиче!
  • Поздрави за стиха, Роси!!! Страхотен е!!!
  • Здравей Джейни!
    Благодаря ти за коментара!
  • Валери,благодаря ти за партнирането!
  • "И мен-подобно туй дърво,
    придържат ме вериги тежки.
    Без птича глъч и без гнездо
    самотни,ще са дните ми човешки."
    Браво Роси!
    Много ми хареса!
  • Благодаря Мая!
    Поздрав!
  • За птиците спомена пази ревниво
    къде са в тоз зимен безкрай,
    ще чака с надежда в душа мълчаливо
    щом всяка пролет-донася му рай!
  • много красиво стихотворение, Роси!
  • Благодаря ви Веси и Гери!
    Поздрави!
    Валери...благодаря ти за чудесното партниране!
  • А тежката верига и зимния скреж
    не могат да спрат шума на крилата,
    защото земята го пази с копнеж,
    а небето му праща дъждовен приятел.

    Много ми хареса, Роси. Много.

  • Любими мой..,
    прекрасна моя обич,
    ще бъда с теб през всички векове,
    а ти не ще в пустините да бродиш,
    че тук тупти за теб едно сърце.
  • Така съдбата ни е обозрима –
    дори когато дойдат студове,
    защото няма да допуснем зима
    да скове сърцето ни в ледове.
  • Но тя не би могла да знае,
    че няма власт над моето сърце,
    че чакаха премръзналите клони
    да ги стоплят твоите ръце.
  • и иска всяка жива твар да гони
    от ласкавата ти прегръдка,
    а аз съм свил гнездо в твоите клони
    от слюнката на малката ми глътка.
  • А корените ти, дълбоко в земята,
    отпиват влагата ревниво
    и аз прогонвам цялото котило на змията,
    което не допуска никой тука завистливо,
  • В самотни дни ръце протягам
    за глътка обич в тоз живот,
    но виждам,как те изоставям-
    ревнуват корените ми от твоята любов!
  • Макар че си така самотна,
    от клоните създадох ти ръце
    и чувствам любовта страхотна,
    за двама биеща в моето сърце
  • Бледнеят спомени далечни,
    а ти си тук единствено добро
    и озаряваш дните ми човечни,
    затуй сред клоните приготвям ти легло
  • Не можеш от земята да помръднеш,
    а аз на клоните стоя замислен-
    изчаквам те в спомен да се върнеш,
    в раздялата до край пречистен.
  • Макар дърво в земята вкоренено,
    в короната ми свий гнездо!
    Дори да падна от живота повалено,
    ще пазя спомена за твоето крило.
  • За теб превърнах се на птица,
    а ти в земята вкопчи се – дърво:
    преди това за мене беше хубавица,
    но сила зла разби сърцето ти добро.
  • А ти приятел- мил и верен
    оставаш винаги до мен
    и свикнах да си ми потребен
    на всеки мой изстрадан ден.
  • Стихът за отговор крещи
    в избистрен и съдбовен стил,
    че пътя си познаваш ти,
    но търсиш диалога мил...
  • Невероятно!
    Браво,Роси!
  • БРАВО!!!
    Роси, невероятно е! Много, много ми хареса! Искрен поздрав!!!
Предложения
: ??:??