Jul 16, 2006, 8:27 PM
Самотни,ще са дните ми човешки
Приятелю...Виж там, онуй дърво!
Отлитат птиците от неговите клони.
А, то отчаяно,останало само-
не може в полета да ги догони.
Земята го е вкопчила ревниво
в прегръдката на своите ръце,
а душата му ридае мълчаливо
и небето моли за криле.
Приижда зима...люти студове,
студа със скреж ще го покрие,
а даже гарванът с разперени криле
гнездо не иска в клоните да свие.
И мен-подобно туй дърво,
придържат ме вериги тежки.
Без птича глъч и без гнездо
самотни,ще са дните ми човешки.
Отлитат птиците от неговите клони.
А, то отчаяно,останало само-
не може в полета да ги догони.
Земята го е вкопчила ревниво
в прегръдката на своите ръце,
а душата му ридае мълчаливо
и небето моли за криле.
Приижда зима...люти студове,
студа със скреж ще го покрие,
а даже гарванът с разперени криле
гнездо не иска в клоните да свие.
И мен-подобно туй дърво,
придържат ме вериги тежки.
Без птича глъч и без гнездо
самотни,ще са дните ми човешки.
© Росица Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Малко късно го прочетох, Роси! Но е прекрасно! Пишеш прекрасно!
-
Тъжна картина, но много силна, Роси, Браво, момиче!
-
Поздрави за стиха, Роси!!! Страхотен е!!!
-
Здравей Джейни!
Благодаря ти за коментара! -
Валери,благодаря ти за партнирането!
-
"И мен-подобно туй дърво,
придържат ме вериги тежки.
Без птича глъч и без гнездо
самотни,ще са дните ми човешки."
Браво Роси!
Много ми хареса! -
Благодаря Мая!
Поздрав! -
За птиците спомена пази ревниво
къде са в тоз зимен безкрай,
ще чака с надежда в душа мълчаливо
щом всяка пролет-донася му рай! -
много красиво стихотворение, Роси!
-
Благодаря ви Веси и Гери!
Поздрави!
Валери...благодаря ти за чудесното партниране! -
А тежката верига и зимния скреж
не могат да спрат шума на крилата,
защото земята го пази с копнеж,
а небето му праща дъждовен приятел.
Много ми хареса, Роси. Много.
-
Любими мой..,
прекрасна моя обич,
ще бъда с теб през всички векове,
а ти не ще в пустините да бродиш,
че тук тупти за теб едно сърце. -
Така съдбата ни е обозрима –
дори когато дойдат студове,
защото няма да допуснем зима
да скове сърцето ни в ледове. -
Но тя не би могла да знае,
че няма власт над моето сърце,
че чакаха премръзналите клони
да ги стоплят твоите ръце. -
и иска всяка жива твар да гони
от ласкавата ти прегръдка,
а аз съм свил гнездо в твоите клони
от слюнката на малката ми глътка. -
А корените ти, дълбоко в земята,
отпиват влагата ревниво
и аз прогонвам цялото котило на змията,
което не допуска никой тука завистливо, -
В самотни дни ръце протягам
за глътка обич в тоз живот,
но виждам,как те изоставям-
ревнуват корените ми от твоята любов! -
Макар че си така самотна,
от клоните създадох ти ръце
и чувствам любовта страхотна,
за двама биеща в моето сърце -
Бледнеят спомени далечни,
а ти си тук единствено добро
и озаряваш дните ми човечни,
затуй сред клоните приготвям ти легло -
Не можеш от земята да помръднеш,
а аз на клоните стоя замислен-
изчаквам те в спомен да се върнеш,
в раздялата до край пречистен. -
Макар дърво в земята вкоренено,
в короната ми свий гнездо!
Дори да падна от живота повалено,
ще пазя спомена за твоето крило. -
За теб превърнах се на птица,
а ти в земята вкопчи се – дърво:
преди това за мене беше хубавица,
но сила зла разби сърцето ти добро. -
А ти приятел- мил и верен
оставаш винаги до мен
и свикнах да си ми потребен
на всеки мой изстрадан ден. -
Стихът за отговор крещи
в избистрен и съдбовен стил,
че пътя си познаваш ти,
но търсиш диалога мил... -
Невероятно!
Браво,Роси! -
БРАВО!!!
Роси, невероятно е! Много, много ми хареса! Искрен поздрав!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрви!