28.01.2010 г., 21:58

Самотници

705 0 0

 

Далече си  от мен сега

и вчера, днес и утре за мен е все едно.

Страхът  във  мене проговаря: „дали ще се завърнеш ти...?”,

че пламъкът у нас угасва,  а със сълзи отдавна аз  не мога да те спра.

 

Обрекохме  се  самотници  да бъдем,   

без жал  проклели   дните на любовта

 и  вече скитници сме без душа.

 Това е истинско безумие – във пламък адски  да горя без жарък огън...

 

 

  И от  егоизъм само  не изричам: 

 "върни се - не ме оставяй, любими, вратата  не затваряй",

 а думите във мен  напират...

 от грешки учил се човекът – казват, но себе  си за грешен той  не признава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Иванчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...