Самотник с мече
Самотник с мече
Спя в кашонче на улица пуста
и самотно сгушено чувам
как минувачи монети ми пускат,
но вътрешно аз се бунтувам.
Сърцето ми касичка не е
то иска внимание, ласки,
то толкова силно копнее
за лица зад свалените маски.
И тъй минават ми дните
свит в кашон с дрехите мръсни
хората пускат ли пускат парите,
а на лицата им свитите устни.
Веднъж, както стоях си
дойде при мен малко момче
Усмихнато попита ме - Как си?
Искаш ли мойто мече?
Протегнах ръце към детето.
Прегърнах го силно тогаз.
През сълзи взех си мечето
и от радост плаках с глас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Скарлет Всички права запазени
