Самотникът в мен
Не мога аз да пия,
не мога аз да ям,
когато теб те няма,
аз истински съм сам.
И мъката голяма
в душата ми стои
и въздухът го няма
във моите гърди.
Опитах се да плача,
не мога да се смея,
аз вечно сам си крача
и наум си пея.
Аз вечно сам се мъча
и свикнал съм с това,
но не можах да случа
със моята съдба.
Душата ми раздира се,
топи се в самота,
аз пак съм сам, разбира се,
не мога да заспя.
Моля те аз, Господи, за сетен път
и питам само себе си,
стаен във някой кът.
Само ти ли, Господи, обичаш ме сега,
или любовта я има само в нечии сърца.
Вярата си само пазя,
надеждата е истинска,
но любовта аз малко мразя
и вечно търся я в истина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил МАГ Всички права запазени
От отминалите чувства остава красива поезия и това не е малко 
