Самотните Моряци
Морски шепот на ниски гласове във борда,
накъсан дъх, пропит от тъмна кръв,
и действия, наситили съзнанието му с болка...
с мъже пияни - оцветени в прах.
Стои на палубата замислен капитанът,
пред него райски остров, потънал в черна скръб.
Не вкусил вино, питащ се: "Защо ли сам останах?",
сърцето врязано в железен прът.
А галерата изстена - пореше вълните...
и сините делфини се плъзгаха след тях,
а моряци спогледаха се с болка в очите,
вгорчени от жълта жлъчка, обземаше ги страх.
И Мъгла от светли спомени за родните земи.
Мечтите покосиха- досущ като пшеница,
и всичкото спечелено сякаш се сниши,
внезапно потрепериха... като болни птици.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
(ей, да не ти се надигнат въшките сега и да вземеш да пишеш по-лошо 