Самотните тополи

3.06.2011 г., 11:58 ч.

Поезия » Философска

355 0 0

"Самотните тополи"

Самотните тополи -
протегнати в молитва ръце към небесата,
прекършените клони на тъгата,
случайни жертви на съдбата,
жетвари на скръбта.

Отмива сълзите навеки дъжда
и капки студени се сливат с кръвта,
потъват в бездънната паст на нощта -
безлунна и беззвездна,
безкрайна черна бездна.

Вятър безмилостно брули листата -
на тополите сърцата,
самотни те остават да стърчат,
орисани завинаги една за друга да тъжат...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.