Самотните тополи
"Самотните тополи"
Самотните тополи -
протегнати в молитва ръце към небесата,
прекършените клони на тъгата,
случайни жертви на съдбата,
жетвари на скръбта.
Отмива сълзите навеки дъжда
и капки студени се сливат с кръвта,
потъват в бездънната паст на нощта -
безлунна и беззвездна,
безкрайна черна бездна.
Вятър безмилостно брули листата -
на тополите сърцата,
самотни те остават да стърчат,
орисани завинаги една за друга да тъжат...
Самотните тополи -
протегнати в молитва ръце към небесата,
прекършените клони на тъгата,
случайни жертви на съдбата,
жетвари на скръбта.
Отмива сълзите навеки дъжда
и капки студени се сливат с кръвта,
потъват в бездънната паст на нощта -
безлунна и беззвездна,
безкрайна черна бездна.
Вятър безмилостно брули листата -
на тополите сърцата,
самотни те остават да стърчат,
орисани завинаги една за друга да тъжат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Задгробник Евотош Всички права запазени
