Jun 3, 2011, 11:58 AM

Самотните тополи 

  Poetry » Phylosophy
358 0 0
"Самотните тополи"
Самотните тополи -
протегнати в молитва ръце към небесата,
прекършените клони на тъгата,
случайни жертви на съдбата,
жетвари на скръбта.

Отмива сълзите навеки дъжда
и капки студени се сливат с кръвта,
потъват в бездънната паст на нощта -
безлунна и беззвездна,
безкрайна черна бездна.

Вятър безмилостно брули листата -
на тополите сърцата,
самотни те остават да стърчат,
орисани завинаги една за друга да тъжат...

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??