Самотните тополи
"Самотните тополи"
Самотните тополи -
протегнати в молитва ръце към небесата,
прекършените клони на тъгата,
случайни жертви на съдбата,
жетвари на скръбта.
Отмива сълзите навеки дъжда
и капки студени се сливат с кръвта,
потъват в бездънната паст на нощта -
безлунна и беззвездна,
безкрайна черна бездна.
Вятър безмилостно брули листата -
на тополите сърцата,
самотни те остават да стърчат,
орисани завинаги една за друга да тъжат...
Самотните тополи -
протегнати в молитва ръце към небесата,
прекършените клони на тъгата,
случайни жертви на съдбата,
жетвари на скръбта.
Отмива сълзите навеки дъжда
и капки студени се сливат с кръвта,
потъват в бездънната паст на нощта -
безлунна и беззвездна,
безкрайна черна бездна.
Вятър безмилостно брули листата -
на тополите сърцата,
самотни те остават да стърчат,
орисани завинаги една за друга да тъжат...
© Задгробник Евотош All rights reserved.
