paipar (Атанас Анастасов)
12 4
12.01.2022 г., 8:19 ч.

Самотния войн 

  Поезия » Авторска песен
508 0 2

Самотният войн

 

Финален сблъсък, от последен рунд

отчаян писък, след изгубен бунт,

за всичко което ни правеше хора.

И днес във капана, на нашата злоба,

започвам промяна, защото аз мога

да давам причини да бъдеме хора.

  1. Убивам страха
  2. раждам надежда
  3. подавам ръка
  4. която извежда
  5. всеки човек от затвора.
  6. Събарям стени
  7. мостове градя
  8. променям съдби
  9. и зная така
  10. отново превръщам ви в хора.
  11.  
  12. В цялата лудост, на този живот
  13. липсва ни мъдрост, за правилен ход
  14. и нещо ни пречи да бъдеме хора.
  15. Но днес във капана, на нашата злоба
  16. какво ми остана, освен да се боря
  17. защото си струва да бъдеме хора.
  18.  
  19. Но да бъдем хора има шанс
  20. само ако би могло
  21. да запазим крехкия баланс
  22. между добро и зло.

© Атанас Анастасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много смислено! Макар че, който иска пази душата си чиста, а който не иска, друг не може да му я опази.
  • Прочетох и оцених, хубави послания.
Предложения
: ??:??