Самотния войн
Самотният войн
Финален сблъсък, от последен рунд
отчаян писък, след изгубен бунт,
за всичко което ни правеше хора.
И днес във капана, на нашата злоба,
започвам промяна, защото аз мога
да давам причини да бъдеме хора.
- Убивам страха
- раждам надежда
- подавам ръка
- която извежда
- всеки човек от затвора.
- Събарям стени
- мостове градя
- променям съдби
- и зная така
- отново превръщам ви в хора.
- В цялата лудост, на този живот
- липсва ни мъдрост, за правилен ход
- и нещо ни пречи да бъдеме хора.
- Но днес във капана, на нашата злоба
- какво ми остана, освен да се боря
- защото си струва да бъдеме хора.
- Но да бъдем хора има шанс
- само ако би могло
- да запазим крехкия баланс
- между добро и зло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Анастасов Всички права запазени
