Самотният мъж
Самотният мъж
Самотен мъж седи на брега,
тъжно гледа морето сега.
Сам е отдавна, няма си жена,
само той, морето и неговата самота.
Вълна след вълна, разбиват се на брега,
а той им дарява усмивка една!
Живее със спомена за любовта, за някога.
Чайки и гларуси във въздуха прелитат,
кацат край него за малко и после отлитат.
До него спря луксозна кола,
от нея излезе една госпожа.
- Ела с мен човече, дай ми любовта,
ще ти заплатя щедро за това.
- Любовта е безценна, не струва пара,
чувството е вълшебно, тя не е стока.
- Вървете си госпожо, осъзнайте това!
- Дарявам любовта си на любима жена.
- Глупав човече, няма вече такава жена,
Всички еднакви сме, осъзнай ти това.
- Не аз вярвам в Любовта, истинската,
Реална, Красива. Като в приказка една!
- Тогава остани си такъв голям голтак
красив мъж си, но те наричам глупак!
Трясна силно врата на своята кола.
Мъжът остана сам с морето и със своята мечта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
