Самотният мъж

Самотен мъж седи на брега,

тъжно гледа морето сега.

Сам е отдавна, няма си жена,

само той, морето и неговата самота.

Вълна след вълна,разбиват се на брега,

а той им дарява усмивка една!

Живее със спомена  за любовта, за някога.

Чайки и гларуси във въздуха прелитат,

кацат край него за малко и после отлитат.

До него спря луксозна кола,

от нея излезе една госпожа.

- Ела с мен повече, дай ми любовта,

ще ти заплатя щедро за това.

- Любовта е безценна, не струва пара,

чувството е вълшебно, тя не е стока.

- Вървете си госпожо, осъзнайте това!

- Дарявам любовта си на любима жена.

- Глупав човече, няма вече такава жена,

Всички еднакви сме, осъзнай ти това.

- Не аз вярвам в Любовта, истинската,

Реална, Красива. Като в приказка една!

- Тогава остани си такъв голям голтак

красив мъж си, но те наричам глупак!

Трясна силно врата на своята кола.

Мъжът остана сам с морето и със своята мечта!