Самотно море - отровна пустиня

Плувам сам срещу вълните
В бурята потъна моят смях
Пясъка засипа ми следите
В гроб без име истината закопах

Преструвам се, че съм щастлив
А всъщност съм изпълнен със тъга
Изгубих пътя си в живота сив
Лутам се без цел, не помня откога

И толкова години аз подхранвах често
Насилие и гняв, и ярост сляпа
Сега си плащам скъпо, няма ресто
Със сетни сили към спасението драпам

Тъгата е чудовище - злобно и жестоко
За гушата те стиска, като с клещи
Как да прескоча оградата висока
С тонове вина връз крехките ми плещи

Няма ли край таз пустиня зловеща
Лешоядите чакат, безспирно кръжат
И ръка не се вижда за помощ насреща
Не знам колко още ще издържа

Лутам се и търся някакъв баланс
Опитвам се каръка да строша
Питам се, дали ще имам втори шанс
Да спася обречената си душа