17.01.2025 г., 14:04 ч.

Самотно море - отровна пустиня 

  Поезия » Авторска песен
54 0 0

Плувам сам срещу вълните
В бурята потъна моят смях
Пясъка засипа ми следите
В гроб без име истината закопах

 

Преструвам се, че съм щастлив
А всъщност съм изпълнен със тъга
Изгубих пътя си в живота сив
Лутам се без цел, не помня откога

 

И толкова години аз подхранвах често
Насилие и гняв, и ярост сляпа 
Сега си плащам скъпо, няма ресто
Със сетни сили към спасението драпам

 

Тъгата е чудовище - злобно и жестоко
За гушата те стиска, като с клещи
Как да прескоча оградата висока
С тонове вина връз крехките ми плещи

 

Няма ли край таз' пустиня зловеща
Лешоядите чакат, безспирно кръжат
И ръка не се вижда за помощ насреща
Не знам колко още ще издържа

 

Лутам се и търся някакъв баланс
Опитвам се каръка да строша
Питам се, дали ще имам втори шанс
Да спася обречената си душа

© Златин Неделчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??