28.07.2010 г., 9:55

Самоубийствена грешка

877 0 6

Гърдите ми се давят в стонове обрулени,

сълзите ми ронливи задушават като прах,

отвътре оцветих се в синьо - от студуване,

сърцето под леглото дяна се от страх.

Ръцете - от въпроси прашни оковани,

очите - сгъбени от рунтав плач,

а в мислите ми сбор направили са враните,

по кожата ми спомените галят със бръснач.

Не чувствам, не живея, само дишам,

самоубийствено изгарям, мостове руша,

не спя, не се кълна и не отричам,

че искам само теб. И нека да греша!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...