Jul 28, 2010, 9:55 AM

Самоубийствена грешка

  Poetry » Love
879 0 6

Гърдите ми се давят в стонове обрулени,

сълзите ми ронливи задушават като прах,

отвътре оцветих се в синьо - от студуване,

сърцето под леглото дяна се от страх.

Ръцете - от въпроси прашни оковани,

очите - сгъбени от рунтав плач,

а в мислите ми сбор направили са враните,

по кожата ми спомените галят със бръснач.

Не чувствам, не живея, само дишам,

самоубийствено изгарям, мостове руша,

не спя, не се кълна и не отричам,

че искам само теб. И нека да греша!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...