Самоубийство
на сестра ми
(която, слава богу, все още е до мен)
В душата пусто и зловещо,
в очите болка, самота,
Напред погледнеш - само нищо,
назад - безбройни спомени, тъга.
Сърцето ти на късове е вече,
разбивано от лъжещи слова.
Водата тинята довлече
и в тази тиня тънеш без следа.
В небето облаците сиви
оглеждат се във твоята съдба.
Дъждът с сълзите си се слива,
а вятърът напомня за смеха.
Когато дните бяха тъй красиви,
опръскани от слънчеви лъчи,
когато щастието бе ти име,
а цветни твоите мечти.
Очи затваряш, но не можеш да забравиш.
На масата шишенцето стои,
със хапчета, с които можеш
във вечен сън ти да заспиш.
Ръка несигурна протягаш
и вече дебне те страхът,
едно след друго хапчетата падат
и като бучки захар се топят.
И повече не помниш нищо,
сънят завинаги те призова.
Единствено в просъница и за последно чуваш
сирените и писъците на смъртта.
Светкавица се чу, денят помръкна
и дъжд се плисна като перлени сълзи,
на земята лист хартия хвръкна,
на който пишеше "прости".
3.04.1994
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
