djudjii (Жанет Велкова)
184 9972
Jan 29, 2011, 6:27 PM

Самоубийство 

  Poetry » Other
4790 0 8

                                                                                                 на сестра ми
                                                                         (която, слава богу, все още е до мен)
В душата пусто и зловещо,
в очите болка, самота,
Напред погледнеш - само нищо,
назад - безбройни спомени, тъга.


Сърцето ти на късове е вече,
разбивано от лъжещи слова.
Водата тинята довлече
и в тази тиня тънеш без следа.


В небето облаците сиви
оглеждат се във твоята съдба.
Дъждът с сълзите си се слива,
а вятърът напомня за смеха.


Когато дните бяха тъй красиви,
опръскани от слънчеви лъчи,
когато щастието бе ти име,
а цветни твоите мечти.


Очи затваряш, но не можеш да забравиш.
На масата шишенцето стои,
със хапчета, с които можеш
във вечен сън ти да заспиш.


Ръка несигурна протягаш
и вече дебне те страхът,
едно след друго хапчетата падат
и като бучки захар се топят.


И повече не помниш нищо,
сънят завинаги те призова.
Единствено в просъница и за последно чуваш
сирените и писъците на смъртта.


Светкавица се чу, денят помръкна
и дъжд се плисна като перлени сълзи,
на земята лист хартия хвръкна,
на който пишеше "прости".

 

 

 

                                                                        3.04.1994

 

© Жанет Велкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??