Самоубийство
на сестра ми
(която, слава богу, все още е до мен)
В душата пусто и зловещо,
в очите болка, самота,
Напред погледнеш - само нищо,
назад - безбройни спомени, тъга.
Сърцето ти на късове е вече,
разбивано от лъжещи слова.
Водата тинята довлече
и в тази тиня тънеш без следа.
В небето облаците сиви
оглеждат се във твоята съдба.
Дъждът с сълзите си се слива,
а вятърът напомня за смеха.
Когато дните бяха тъй красиви,
опръскани от слънчеви лъчи,
когато щастието бе ти име,
а цветни твоите мечти.
Очи затваряш, но не можеш да забравиш.
На масата шишенцето стои,
със хапчета, с които можеш
във вечен сън ти да заспиш.
Ръка несигурна протягаш
и вече дебне те страхът,
едно след друго хапчетата падат
и като бучки захар се топят.
И повече не помниш нищо,
сънят завинаги те призова.
Единствено в просъница и за последно чуваш
сирените и писъците на смъртта.
Светкавица се чу, денят помръкна
и дъжд се плисна като перлени сълзи,
на земята лист хартия хвръкна,
на който пишеше "прости".
3.04.1994
© Жанет Велкова All rights reserved.
