16.09.2010 г., 15:50

Самоубийство

1.8K 1 13

Самоубийство

 

Неусетно пропилях живота свой!

Не започнах и не свърших нищо смислено!

Все се смях и гълтах гной,

веселях се като дяволче ухилено!

 

Уви, накрая нищо не постигнах!

Излязох извратен идиот!

Дори когато нощем се дрогирах,

усещах, че богат съм без имот!

 

Невзряща буболечка без приятел,

ревящ титан, безмозъчен фантом!

Ръждясал, скърцащ ветропоказател,

безкрак пират, напил се с ром!

 

Бръкнах с два пирона във контакта

и усетих на смъртта злорада такта.

Здраво се раздрусах и настръхнах,

олюлях се и завинаги посърнах!

 

Лека ми пръст!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздрави!
  • Ех,че смело!Браво!
  • Ауууу, това е една невероятно много относителна бойка самокритика!!! Поздравления!!!
  • Супер изтрещяло - точно както аз ги харесвам
  • Поздравления, харесва ми, от начало до край стихът е силен.Можеш да предадеш на лирическият герои да спре да се разкайва и да почне отначало.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...