16 сент. 2010 г., 15:50

Самоубийство

1.8K 1 13

Самоубийство

 

Неусетно пропилях живота свой!

Не започнах и не свърших нищо смислено!

Все се смях и гълтах гной,

веселях се като дяволче ухилено!

 

Уви, накрая нищо не постигнах!

Излязох извратен идиот!

Дори когато нощем се дрогирах,

усещах, че богат съм без имот!

 

Невзряща буболечка без приятел,

ревящ титан, безмозъчен фантом!

Ръждясал, скърцащ ветропоказател,

безкрак пират, напил се с ром!

 

Бръкнах с два пирона във контакта

и усетих на смъртта злорада такта.

Здраво се раздрусах и настръхнах,

олюлях се и завинаги посърнах!

 

Лека ми пръст!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • поздрави!
  • Ех,че смело!Браво!
  • Ауууу, това е една невероятно много относителна бойка самокритика!!! Поздравления!!!
  • Супер изтрещяло - точно както аз ги харесвам
  • Поздравления, харесва ми, от начало до край стихът е силен.Можеш да предадеш на лирическият герои да спре да се разкайва и да почне отначало.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...