Самоубийство
Надвесих се над бездна,
хлад премина около мен,
слънцето нанякъде изчезна ,
остави вятър, по небе наслоен.
А разперени, ръцете не политат,
не намират търсения рай,
краката спъват се, преплитат,
единствено назад се връщат... май.
А камата жестоко се впива
в сърцето, отдавна убито,
раната галя с коприва,
а сърцето... с отрова увито.
Удавих... сълзите последни,
катастрофирах с бледи мечти,
трових се с надежди поредни,
след всичко умрях, но почти...
Сега краката движат се сами,
сега устата по навик се смее,
зад повърхностното има тъми,
но сърцето... то веч не живее.
14.12.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
Картината не е моя, ако беше, щях да я пусна отделно...Тя е просто оформление към стиха. Радвам се, че ви харесва.
