Unforgotten`feeling`f (Сиси Валентинова)
63 27
15.03.2007 г., 15:09 ч.

Самоубийство 

  Поезия
1189 0 4

Надвесих се над бездна,
хлад премина около мен,
слънцето нанякъде изчезна ,
остави вятър, по небе наслоен.

А разперени, ръцете не политат,
не намират търсения рай,
краката спъват се, преплитат,
единствено назад се връщат... май.

А камата жестоко се впива
в сърцето, отдавна убито,
раната галя с коприва,
а сърцето... с отрова увито.

Удавих... сълзите последни,
катастрофирах с бледи мечти,
трових се с надежди поредни,
след всичко умрях, но почти...

Сега краката движат се сами,
сега устата по навик се смее,
зад повърхностното има тъми,
но сърцето... то веч не живее.

14.12.2006

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??