Надвесих се над бездна,
хлад премина около мен,
слънцето нанякъде изчезна ,
остави вятър, по небе наслоен.
А разперени, ръцете не политат,
не намират търсения рай,
краката спъват се, преплитат,
единствено назад се връщат... май.
А камата жестоко се впива
в сърцето, отдавна убито,
раната галя с коприва,
а сърцето... с отрова увито. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up