16.12.2007 г., 0:11

Самоубийство

768 1 7
Представяш ли си да си нямаш ти никого?
И да не свети във кухнята лампата?
Да няма и радостни викове,
да няма и хора разплямпани.
Да имаш врагове, вместо приятели,
да имаш безсрамна любовница -
и с тази шепа недоброжелатели
ставаш по-мизерен от пияница...
И как ще се бориш сред тази развала?
Към кого ще се обърнеш за помощ?
Кой ще бъде човекът, заслужил похвала,
че заспиваш, мизернико, нощем?
Коя ще те грей, несретнико, тебе,
в студените нощи на твойто съзнание?
Коя ще повтаря, че си на нея потребен
и ще ти шепне любовни послания?
И дори и да дойде, какво ще се случи?
Ще е едничка за тебе в живота.
И какво си мислиш ти ще получиш?
Нежен поглед през рамо... и толкова...
Ще имаш възможности доста.
Но само в една гърди ще изпъчиш.
Хвърли се, приятелю, хвърли се от моста,
хвърли се - ще спреш да се мъчиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е...без тези неща няма смисъл да се живее!
  • "Представяш ли си да си нямаш ти никого?
    И да не свети във кухнята лампата?
    Да няма и радостни викове,
    да няма и хора разплямпани."
    Всеки ден едно и също...в даден момент си мислиш,че си свикнал,но поредната вълна отчаяние те връхлита и убеждава,че с това никога не може да се свикне...
  • Представяш ли си да се бориш,
    недей търси смъртта.
    Стой приятелю,не се хвърляй от моста,
    с теб сме всички сега.

  • !!!!!!!!!!
    Тази дума...недей...забрави я...
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Страхотно!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...