16.12.2007 г., 0:11

Самоубийство

773 1 7
Представяш ли си да си нямаш ти никого?
И да не свети във кухнята лампата?
Да няма и радостни викове,
да няма и хора разплямпани.
Да имаш врагове, вместо приятели,
да имаш безсрамна любовница -
и с тази шепа недоброжелатели
ставаш по-мизерен от пияница...
И как ще се бориш сред тази развала?
Към кого ще се обърнеш за помощ?
Кой ще бъде човекът, заслужил похвала,
че заспиваш, мизернико, нощем?
Коя ще те грей, несретнико, тебе,
в студените нощи на твойто съзнание?
Коя ще повтаря, че си на нея потребен
и ще ти шепне любовни послания?
И дори и да дойде, какво ще се случи?
Ще е едничка за тебе в живота.
И какво си мислиш ти ще получиш?
Нежен поглед през рамо... и толкова...
Ще имаш възможности доста.
Но само в една гърди ще изпъчиш.
Хвърли се, приятелю, хвърли се от моста,
хвърли се - ще спреш да се мъчиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е...без тези неща няма смисъл да се живее!
  • "Представяш ли си да си нямаш ти никого?
    И да не свети във кухнята лампата?
    Да няма и радостни викове,
    да няма и хора разплямпани."
    Всеки ден едно и също...в даден момент си мислиш,че си свикнал,но поредната вълна отчаяние те връхлита и убеждава,че с това никога не може да се свикне...
  • Представяш ли си да се бориш,
    недей търси смъртта.
    Стой приятелю,не се хвърляй от моста,
    с теб сме всички сега.

  • !!!!!!!!!!
    Тази дума...недей...забрави я...
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Страхотно!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...