Dec 16, 2007, 12:11 AM

Самоубийство

  Poetry
770 1 7
Представяш ли си да си нямаш ти никого?
И да не свети във кухнята лампата?
Да няма и радостни викове,
да няма и хора разплямпани.
Да имаш врагове, вместо приятели,
да имаш безсрамна любовница -
и с тази шепа недоброжелатели
ставаш по-мизерен от пияница...
И как ще се бориш сред тази развала?
Към кого ще се обърнеш за помощ?
Кой ще бъде човекът, заслужил похвала,
че заспиваш, мизернико, нощем?
Коя ще те грей, несретнико, тебе,
в студените нощи на твойто съзнание?
Коя ще повтаря, че си на нея потребен
и ще ти шепне любовни послания?
И дори и да дойде, какво ще се случи?
Ще е едничка за тебе в живота.
И какво си мислиш ти ще получиш?
Нежен поглед през рамо... и толкова...
Ще имаш възможности доста.
Но само в една гърди ще изпъчиш.
Хвърли се, приятелю, хвърли се от моста,
хвърли се - ще спреш да се мъчиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е...без тези неща няма смисъл да се живее!
  • "Представяш ли си да си нямаш ти никого?
    И да не свети във кухнята лампата?
    Да няма и радостни викове,
    да няма и хора разплямпани."
    Всеки ден едно и също...в даден момент си мислиш,че си свикнал,но поредната вълна отчаяние те връхлита и убеждава,че с това никога не може да се свикне...
  • Представяш ли си да се бориш,
    недей търси смъртта.
    Стой приятелю,не се хвърляй от моста,
    с теб сме всички сега.

  • !!!!!!!!!!
    Тази дума...недей...забрави я...
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Страхотно!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...