Самовластие
Отрекла се от топлата одежда,
по плът стоя без жезъл и корона
пред Трибунала на Собствената съвест.
Смутено свлече се от трона
Защитната ми реч с отсечен жест
и седна на подсъдната скамейка.
(Тя, впрочем, смело издържа
присъдата на Справедливостта,
изречена във нейна полза.)
И в този миг в краката ми се свлякоха
безжизнени – тревоги, липси, грешки.
В изгнание изпратих Миналото,
несъвършенствата и всички срещи
и в дрешника заключих ревност, фалш и пози
(където им е мястото – при дрехите).
Въздушни кули… всякакви прогнози
без жал пропъдих!
И в скута на уютната си смелост
възкръснах, милостива и добра
обречена на своето си щастие.
—----------
…И встъпих в обетованата крепост
като Владетел в Самовластие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Недялкова Всички права запазени
