Живка_Недялкова (Живка Недялкова)
6 24
2.05.2023 г., 7:07 ч.

Самовластие 

  Поезия » Философска
391 1 4

Отрекла се от топлата одежда,

по плът стоя без жезъл и корона

пред Трибунала на Собствената съвест.

Смутено свлече се от трона

Защитната ми реч с отсечен жест  

и седна на подсъдната скамейка.

(Тя, впрочем, смело издържа 

присъдата на Справедливостта, 

изречена във нейна полза.)

 

И в този миг в краката ми се свлякоха

безжизнени – тревоги, липси, грешки.

В изгнание изпратих Миналото,

несъвършенствата и всички срещи

и в дрешника заключих ревност, фалш и пози

(където им е мястото – при дрехите).

Въздушни кули… всякакви прогнози

без жал пропъдих!


 

И в скута на уютната си смелост

възкръснах, милостива и добра

обречена на своето си щастие.

—----------

…И встъпих в обетованата крепост

като Владетел в Самовластие.

© Живка Недялкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??