Сан Фермин

Поезия

901 0 8

Препускат дните ми подплашени

и всеки ден е Сан Фермин...

Тъй плуват мислите закашляни

в табуна на живот-екстрийм...

Под мене бягат калдъръмите,

нагорнищата ме морят...

Като хиени таласъмите

надолнищата ми следят...

От всичко най е важно темпото,

дистанцията да държа.

До болка знам вкуса на N-тото

забиване на рог в гърба...

Иронията е в посоките –

търча напред с очи назад...

Не забелязвам вече локвите,

умората държа с инат...

Без край е сякаш тази улица,

със сетни сили съм почти...

Но знам едно – че в тази лудница

и бикът ще се умори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ВТ (Вили Тодоров)

Риа, бъди самата себе си и остави "великите" да бъдат и те самите себе си! Знаеш ли, човек се приема за велик, защото не може да се види в огледалото от всички страни, а само в едър план и в лице!

2006-12-29T17:57:33+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

уважавам философията ти
и ненадминатото фино чувство за хумор*

с него си винаги поне една идея над всичко!!!

поздравявам те*

2006-12-29T17:52:44+02:00
RazieL05 (Иван Филев)

Поздравявам те за стихотворенията ти. Те наистина са много силни и искрени. Не мога да пропусна обаче да кажа, че един коментар ме подразни. То се вижда кой. Селско изказване..... Не му обръщай внимание. Продължавай да пишеш и да ни радваш със стиховете си

2006-12-21T21:04:03+02:00
Романтик (Христо Костов)

Злободневен стих, силен!!! Поздрави, Гери!!!

2006-11-03T14:20:49+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Иронията е в посоките-
търча напред с очи назад...
...
Ей,интересно е!
Поздрави,Гери!

2006-11-02T23:14:50+02:00