2 нояб. 2006 г., 17:14

Сан Фермин

904 0 8

Препускат дните ми подплашени

и всеки ден е Сан Фермин...

Тъй плуват мислите закашляни

в табуна на живот-екстрийм...

Под мене бягат калдъръмите,

нагорнищата ме морят...

Като хиени таласъмите

надолнищата ми следят...

От всичко най е важно темпото,

дистанцията да държа.

До болка знам вкуса на N-тото

забиване на рог в гърба...

Иронията е в посоките – 

търча напред с очи назад...

Не забелязвам вече локвите,

умората държа с инат...

Без край е сякаш тази улица,

със сетни сили съм почти...

Но знам едно – че в тази лудница

и бикът ще се умори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Риа, бъди самата себе си и остави "великите" да бъдат и те самите себе си! Знаеш ли, човек се приема за велик, защото не може да се види в огледалото от всички страни, а само в едър план и в лице!
  • уважавам философията ти
    и ненадминатото фино чувство за хумор*

    с него си винаги поне една идея над всичко!!!

    поздравявам те*
  • Поздравявам те за стихотворенията ти. Те наистина са много силни и искрени. Не мога да пропусна обаче да кажа, че един коментар ме подразни. То се вижда кой. Селско изказване..... Не му обръщай внимание. Продължавай да пишеш и да ни радваш със стиховете си
  • Злободневен стих, силен!!! Поздрави, Гери!!!
  • Иронията е в посоките-
    търча напред с очи назад...
    ...
    Ей,интересно е!
    Поздрави,Гери!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....